В последно време се наблюдава една откровена омраза към хората, желаещи да напуснат България, която честно казано не мога да си обясня, а и едва ли някой може.

Човек е свободен да живее и работи, където си поиска и където му е хубаво.

Аз лично, независимо, че живея в България, много се радвам на хора, които успяват в чужбина и имат смелостта да направят тази крачка. Страната ни е зле, няма какво да се лъжем в това. Със затваряне на очите няма променим ситуацията. Да не говорим и че макар и да има промяна в положителна посока, от манталитета ни като цяло все още има какво да се желае.

Миналата седмица се видях точно с хора, емигрирали в Канада преди повече от 10 години. Тогава синът им е бил 1-2-ри клас и сега се връща да види старите си приятели в България. Момчето излязло веднъж с тях и повече не повторило. Дори започнал да се крие, за да не му се налага да бъде в компанията им. Какво толкова го отблъснало ли, ами пушене, пиене и чалга до зори. Никакви смислени разговори, никакви интереси, едно голямо нищо, подплатено с огромна доза простотия.

Нали се сещате, че ако беше останал в тази среда, малко или много щеше днес да е като тях.

Източник: chujdozemec

Още по темата:

Сподели: